Обратно на училище

MIT да си били публикували лекциите онлайн. Има и доста видео, за носталгирали по лекционната част на студентските си години.

Подозирам, че неизкушените в математиката и науките може и да са разочаровани. Все пак, препоръчвам на всички някоя лекцийка по диференциални уравнения. Хорозов беше по-готин де.

Лула за подарък

Имах щастието да ми подарят лула - нещо за което съм мечтал и преди, и след като отказах цигарите. Конкретната лула се оказа изключително добро попадение, което успях да оцапам за ден-два. Реших да спиша за даруващи и дарувани едно кратко ръководство: начинаещите пушачи да съхранят добре дара, а подаряващите да даруват също толкова успешно.

Лулата е много повече хоби, отколкото порок. С цигари и пури е лесно: купуваш най-скъпото в рамките на бюджета, вържеш му панделка и "честито". С лулата е друго - има си пиниз при пълненето; поддръжката изисква любов и внимание, употребата - умереност и такт, подбора на тютюн - късмет и изследване. И така, моите съвети към подаряващия:

0. Потърсете съучастието на пушач-лулист. За рибки бихте питали акварист, за марки - филателист. Не разчитайте за лулата на продавачка.
1. Не се хвърляйте на нещо скъпо, голямо или екстравагантно. Камерата е добре да бъде нормално голяма, дървена (бриар). Алтернативите са или трудни за употреба, или за поддръжка, или и двете.
2. Ако бъде приета добре, лулата ще се превърне в част от интериора и аксесоарите на дарувания. Добре е, следователно, да се вписва добре. При дървена камера и черен мундщук, проблем при съвместимостта трудно ще изникне. Ковчежета и подобни са излишни, според мен. Все пак е добре в комплекта да има нещо на което да се положи лулата.
3. Филтър бих препоръчал горещо, особено за пушачи, бивши и настоящи. Филтърът позволява гълтане на дима и пречи на твърде агресивното вгорчаване на езика, така че пушачът няма да бъде наказан за цигарените си умения.
4. Лулата за начинаещ би трябвало да е покрита със защитен нагар. Ако такъв нагар отсъства, до натрупването му лулата се нуждае от специални грижи, с които начинаещият е по-добре да не се обременява.
5. Добре е да прибавите уред за лула и конци за почистване, при все че не е задължително. Лулата трябва да се почиства след всяка употреба. Разбира се, този масраф може да се остави и на дарувания. Ако бюджетът започне да изтънява, бих препроъчал само конците - първото почистване на огнището може да се извърши и с кибритена клечка.
6. Ако подаръкът е за рожден ден или сходно парти-събитие, добре е да вземете и тютюн - така даруваният ще може да изпуши една лула веднага. Да съветвам за тютююн не смея, но вижте отново точка 0. Все пак си позволявам да препоръчам английски (неароматизиран) бленд за бивш или насточщ пушач: гори по-лесно, но не чак толкова, че да счупи нормална дървена лула, а ароматът е вликолепен. Ароматизираните тютюни са една идея по-влажни и поддържането на огъня може да се окаже досада. Разбира се, ако получателят е хвалил шоколадови или ванилови пури - всичко е яно.
За непушач бих препоръчал нещо ароматизирано. Хората хвалят датски и холандски тютюни, а моят първи се случи Stanwell Classic, с аромат на синя слива.

Така приготвеният комплект се завива с много обич/симпатия/каквото-там и се подарява заедно с инструкцията за експлоатация от следващата публикация.

Google Docs Offline

Може би сензационно нововъведение - документите в Google Docs вече могат да се редактират и без връзка с Интернет. Синхронизацията се извършва през инструмента Google Gears, първоначално разработена за офлайн достъпност на новини и блогове в Google Reader.

Употреба: насадената на село, захранена с пасторал и прясно овче мляко душа изведнъж изпитва голяма нужда да се облекчи писмено. На село, обаче, Интернет няма. Пука ти, на Google Docs Интернет вече не требе, отваряш си файлчето с откровенията и се облекчаваш. После, в офисния спек, синхронизираш написаното с онлайн версията.

Лоши новини: могат да се редактират само вече съществуващи текстови документи (т.е. ако душата ще се облекчава в таблична форма, или в нов документ - ще почака).

В този ред на мисли, furry goat повдига правдивия въпрос за какво ти е десктоп приложене, което няма почти никаква връзка с десктопа.

Хамбургер и личност

Хамбургерът си беше първа лястовичка на прехода. Обичам вкуса на (тогавашен) кетчуп, (тогавашен) хамбургски салам и краставица (същ отгавашна?).

Днес си направих.

Вкус на спомени:

Петков и бълагркият език

Георги Ангелов посочи странните приоритети на онлайн активистите: петицията за защита на българския език (В ЗАЩИТА НА Т. 4, ЧЛ. 16 ОТ ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА: да се запази усвояването на книжовния български език като част от Държавните образователни изисквания) - 63 000 гласа. Петицията за оставка на министъра на вътрешните работи - 1000.

Да се надяваме, че след публикациите в днешния Капитал резултатът ще се промени.

Да се надяваме скоро да се появят аргументирани и подкрепени петиции за изричното упоменаване на математиката и физкултурата, наред с другите 20 неща, за които пустите му Държавни образователни изисквания се отнасят.

Да се надяваме също, че случайното съвпадение на скандала Т.4. ЧЛ. 16 от ЗНП и МВР е... случайно. Защото, аз да бях едно правителство, и срещу мен да зяпаха толкова, баш бих намерил някой забутан български и роден член, и бих го турил в устата на обществото.

Ай'в гат дъ Жак

Стой за малко само, да си сложа микрофона отзад.

Бира и образУвание

Имам си едно средно образУвание. ХИч да не е, стига да изкарам някоя биричка...

Двоен празник

Честит втория Трифон за този месец.

На всички любители на жените и алкохола препоръчвам един свой преден пост.

Ол-Алко феновете цъкат долу:

Милиардите на Велчев

Готин коментар (от fras):

Но ако тези загуби, както предлага автора, биха се дали като субсидии на БАН, БНТ и ВНР, то по-добре, че Велчев, Василев, Пл. Петров и царското синче са ги прибрали. Със сигурност са ги похарчили по-смислено.

1941: Stalin and Hitler - Mart Laar

Март Лаар за Сталин и Хитлер::

"They both were criminals and murderers, both killed lot of people and burned books."

SMS перверзия

GThing прави забавна сметка на цената на SMSa. Диво и варварско, оказва се, ценообразуването в прогнилия САЩ, дори в конкуренция с тримата ни юнаци.

Направих малко сметки с цените на моя мобилен доставчик. Интернет отсрамих с цена за хостинг, доколкото интернет-плановете на GB трансфер не са много актуални.

Каква е цената на 1000 песни, изпратени в SMSи? Много! Дори на хартия (буква за байт) излиза по-евтино:


Къде отиват парите? Предполагам, адски е скъпо да се бил-мендиджират парченца от 140 байта.

Защо не раждат жените

Народната поетеса го е казала:

Тока и храната, парното и водата
спъват младите двойки
да увеличават населението с бройки.

Другите причини: тук (търсете Славка Мицева).

Как на фронте

Или спомените на дядото спомените на дядото на Динко от Отечествената война.

Ах, летете ескадрони

Спомням си режима на тока през 80те. Кой чел - чел, кой писал - писал, когато дойдеше часа, целият блок притихваше. Чака.

Печката престава притихва, лампата изгасва. Съседът изпсува.

Режим.

Карах баща ми да рецитира. Любимото ми беше за ескадроните. В един брой на "Дъга" бях видял Митко Палаузов да го рецитира пред селянчетата, и много се бях зарибил. Струваше ми се подходящо за случая.

Революционно.

Нормално е днес да ни плашат с режим на тока. Не е нормално да са пак същите. Не е нормално да се плашим.

Трябва те да се плашат.

Неприлично предложение

Банкнота от 5 лева, с посвещение "Ти си много красива. Луд съм по тебе :)". Има и телефон, който съм ретуширал.

Време за деца

По повод статия в съботния Капитал, Георги Ангелов се пита какъв всъщност е оптималния брой деца в семейството.

За мен отговорът е 0. Когато през 2002 година се разбра, че ще ставаме родители, реакцията беше обратнопропорционална на роднинската близост - кандидат-бабите бяха в шок, приятелите - честитяха с половин уста. "Деца раждат ли се на туй време", чудеха се, и с право. Баба Цвята, бъдещата пра-баба, се оказа едно прекрасно изключение, което само затвърди правилото.

В съгласие с общата теория, бъдещите градски баби ще да са виждали сериозен пад в шансовете на едничките си рожби да покрият нормативите на успеха: висше, докторат в чужбина, емиграция, пари. И се оказаха прави: децата са лукс.

За баба Цвята, детето е до голяма степен инвестиция. Петте деца на нейните родители са били работна сила, пенсионна застраховка, сметка, в която да внесат любов, сили и имот. Петте деца диверсифицират риска в биопортфейла, като подсигуряват добра възвращаемост дори в случай на дефолт на някоя от инвестициите. Доколкото само баба Цвята виждаше в децата реална стойност, само тук можем да говорим за (нетривиално) оптимален брой деца. Добрият баланс на на броя на гърла и работни ръце е бил единствена лично-финансова задача хилядолетия наред, и баба Цвята беше пряк наследник на най-успешните биосчетоводители. При почти постоянна околна среда, икономика и здравеопазване, за няколко поколения обществото би трябвало само да изработи един добър модел, удобен за всички. Една друга баба, баба Дучка, обичаше да казва "пет деца бяхме, лоша приказка не сме чули". Удобно съвпадение.

В Белия свят днес, децата са скъпи домашни любимци. Нищо чудно че озверяват като панелни котки: носят чехли и, евентуално вестник. Евентуално им раждаме второ - "да не е самичко". Отглеждащите 3 и повече дамгосваме като многодетни и ги гледаме като да са навъдили 10 котки в гарсониера.

В модерната биопортфейлна теория, обаче, диверсификацията е свръхдивесрификация. При детска смъртност измервана "на хиляда" и най ранообразни методи за съхраняване и разумно увеличение на спестяванията, проблемите с ликвидността и доходността на хоум-гроун човешки ресурс стават все по-тежки. Не се очаква децата да добавят стойност към семейството през първите към 20 години от живота си, а застрахователните компании благоразумно ни подсещат да се погрижим сами за старините си. Никой не ни е длъжен все пак. И ние не сме длъжни на никого. Така че децата най-добре да почакат с внуците, поне докато не са в състояние да се грижат сами за тях. Което и градските баби се опитаха да ни подскажат.

Оптималното решение на задачата "плодете се и се множете" за нас е и тривиалното: нула. Оттам нататък започват неоправданите разходи. Разбира се, повечето двойки все пак си раждат едно дете, след което благото на Първородния изисква непроизводително "плодене".

Тогава какво, ако държавата плаща за повече деца? Ами нищо: ако плаща малко, ползата ще бъде за тези, които биха се размножавали за пари. Братята роми бездруго успяват да печелят от потомството си добре (относително по-добре от нас), една умерена държавна помощ ще им бъде като 13та заплата.
Ако е много (ама наистина много), преразпределението чрез данъци би ударило така силно през ръцете младите родители, че решението за първо дете да стане още по-трудно. Времето съвсем няма да е за деца, а многодетни ще бъдат семействата с две.

Автотекстуалност

С лявото пръстче цъкваш копчето.
С дясното пръстче галиш клита.
И така докато свършиш.

(селектиране на текст с тачпад)

Как се калява алармата

... и слушаш как пищи. Отначало бавно, бавно,
ама като започне да пецка бързичко,
свършва бързо.

Новинки в Google Docs

Сред новинките в Google docs бързам да похваля йерархичните папки. Досега папките (folders) си бяха едни олд скул етикети, доколкото не можеха да се влагат една в друга, но пък всеки документ можеше да се заведе към няколко папки. Сега, обаче, папките са си чиста проба Tag 3.0 - йерархични. Спомням си, че преди време имах нужда от точно такова нещо. Ако се сетя за какво - ще пиша.

Удобство за неуцелващите от раз (два, че и три) разположението на таблиците е възможността за влачене на колонки. Спасени сме...

Голямото разочарование е новия печатен диалог. Добрата новина е, че вече не е нужно да водим преговори с браузера за да отпечатаме някакъв документ. Лошата е, че новият фийчър не ни предлага нищо по-добро, освен, може би, бутон Print. Все така няма нито колонтитули (headers/footers), нито бележки (footnotes/endnotes).

А това, което ми липсва най-много са потребителски стилове. Нищо, до следващия ъпдейт.

Защо тъгува плюшеното мече

Изяж се, Илойшъс

Завиждам на блога на...
Завиждам на хората, водещи лични дневници, които никой никога не вижда.