Свободен като камък

Вчера моите хора отидоха на море. Днес: свобода! Не ти мрънкат. Не те юркат. Не ти обясняват "не искам тати спиии". Въргалям се в леглото до греховният 10ти час, намествам си възлгавниците (и трите!) за възможно най-удобно и мръхтя "Кеф", "Живот", "Свобода".

Кошмарно е. Така не може да се живее. Добре че жената се връща след два дни. Дотогава отивам в офиса.