![]() |
| Бъдни Вечер 2008 |
сряда, декември 24, 2008
неделя, ноември 16, 2008
Кажи "Зеле"
Тази година най-после успях да сложа кисело зеле. Малко, но от сърце:
Вместо камък се наложи да използвам PVC бутилки от бира:
Наздраве за кризата:
| From Кисело зеле |
| From Кисело зеле |
| From Кисело зеле |
| From Кисело зеле |
| From Кисело зеле |
| From Кисело зеле |
| From Кисело зеле |
| From Кисело зеле |
Вместо камък се наложи да използвам PVC бутилки от бира:
| From Кисело зеле |
Наздраве за кризата:
| From Кисело зеле |
петък, октомври 31, 2008
сряда, октомври 01, 2008
вторник, септември 16, 2008
Чашка с двойна захар
Човекът след мен на автомата за кафе попита дали машината има захар. Не знаех, пия бе захар.
"Хм, жалко, кафето го пия само заради захарта."
Така и нищо не си взе.
"Хм, жалко, кафето го пия само заради захарта."
Така и нищо не си взе.
неделя, септември 07, 2008
Таван Котю
Има проект за превод на библията на lolspeak: езика на смешните котки от icanhazcheesburger. Внимание! Експлисит контент!
Има и картинки!
Има и картинки!
сряда, август 20, 2008
четвъртък, август 14, 2008
Eee PC 900

Около три месеца след световната си премиера, Asus Eee PC 900/901 е в България, тъкмо навреме за един много важен рожден ден.
Компютърчето е изключително малко и дори още по-леко (под 1000 грама). Виндовската версия се държи доста добре на 900 MHz процесор, клавиатурата е изненадващо удобна, а мониторът - дори по-качествен, отколкото на бюджетния ми 15.4'' лаптоп. Като бонус, дефолтските настройки на тачпада вършат чудесна работа.
Игричките на miniclip.com се събират на екрана, обикновено без да оставят място за каквото и да било друго. За зла участ, максималната разелителна способност по вертикала е 600 пиксела. Системата позволява и повече, но и тогава видимата област си остава 600 пиксела, а за останалото се скролира.
На първо четене не ми харесва, че загрява малко повече, отколкото бих искал, а вентилаторът почти не спира. Това не му пречи да е изключително тих, но подсказва за твърде агресивно цоцане от батерията.
Първоначалното инсталиране отнема около 5 минути, предимно въвеждане на "вашето име" и скипване на мрежовите настройки. На твърдия (SSD) диск имаше 11 свободни гигабайта, и почти няма junkware от който да се избие повече. Все пак човек може да пожертва Microsoft Works или StarOffice когато ножът опре до кокал.
Липсата на DVD бих пречислил към плюсовете, доколкото спестява много батерия. Това обаче го прави напълно непригоден за единствен домашен компютър.
Звукът е достатъчно добър за да озвучи едно импровизирано парти. Със сигурност е по-добър от антикварния Респром, който милозливите хазяйки пробутват като "екстри" в стаите по морето.
Цената на модел 900 е между 750 и 800 лв., в зависимост от магазина. Не е зле човек да се запознае и с модел 901, който разполага с по-мощен процесор от мобилната серия на Intel, но с по-малко диск и струва около 50 лева повече.
неделя, август 10, 2008
понеделник, август 04, 2008
сряда, юли 30, 2008
Летен HR
Актуален виц:
каза шефа и отряза молбите за отпуски.
"Come on, there are a lot of cool places to go on vacation in September"
каза шефа и отряза молбите за отпуски.
петък, юли 04, 2008
неделя, юни 29, 2008
Бележки след текста (endnotes) в OpenOffice
В OpenOffice бележки се поставят само с няколко клика на мишката. Малко по-сложно става, ако човек иска по-адвансно разполагане на бележките.
Приложеното видео показва как може да се поставят крайни бележки (endnotes) преди някаква част от текста. Като илюстрация показвам как може да се измести библиография. Целта е постигане на следната структура:
1. Текст
2. Бележки в края
3. Библиография.
За целта маркирам текстa, чиито бележки искам да разместя, присвоявам му собствена секция (Insert>Section), указвам крайните бележки да са след края на бележките и готово. Покрай другото, показвам и как да се смени стилът на номерацията на крайните бележки: Tools>Footnotes>Endnotes|Numbering.
Приложеното видео показва как може да се поставят крайни бележки (endnotes) преди някаква част от текста. Като илюстрация показвам как може да се измести библиография. Целта е постигане на следната структура:
1. Текст
2. Бележки в края
3. Библиография.
За целта маркирам текстa, чиито бележки искам да разместя, присвоявам му собствена секция (Insert>Section), указвам крайните бележки да са след края на бележките и готово. Покрай другото, показвам и как да се смени стилът на номерацията на крайните бележки: Tools>Footnotes>Endnotes|Numbering.
сряда, юни 25, 2008
събота, юни 07, 2008
Solved: Шомпел за лула
Дефицитът при шомпелите за лула изглежда преодолян. Магазини Cheers (най-после) са получили доставка.
Три левчета за пакет от 100. Не е като 20 ст. бройката.
Три левчета за пакет от 100. Не е като 20 ст. бройката.
понеделник, юни 02, 2008
Аз не преживях комунизма
Днес попаднах на Фондация за разследване на комунистическите престъпления. (през Март Лаар).
Тъжно напомняне, че комунизмът не е само мили детски спомени.
Тъжно напомняне, че комунизмът не е само мили детски спомени.
неделя, юни 01, 2008
петък, май 23, 2008
Казах Лий
В братски Казахстан:
Ама ги затапваме на жури.
После, хората се усетили да пускат СМС и за фрийкажа (катюши, ябълки и круши, и още нещо...):
Но фристайлъра се налага в крайна сметка:
Ама ги затапваме на жури.
После, хората се усетили да пускат СМС и за фрийкажа (катюши, ябълки и круши, и още нещо...):
Но фристайлъра се налага в крайна сметка:
вторник, май 20, 2008
Дай, Боже, всекиму
Всеки не е доволен от процента на реимбурсация, не е доволен, че чака в пациентски листи било за множествена склероза, било за други редки заболявания.
д-р Евгени Душков от КТ „Подкрепа", през money.bg
събота, май 17, 2008
Шомпел за лула
Шомпелчетo за лула се оказа дефицит.
Cheers-ите в София знаеха за артикула, но нямаха налични. 10 други специализирани или не дотам магазинчета се люшкаха между незнание и изчерпана наличност. Всички много ми се радваха. Пишман-продавачките не са и чували за такова чудо, и ми се хилят като питам. Вярно, шомпелче звучи смешно. Поне две момиченца си помислиха, че ги будалкам.
Хеле, едно малко магазинче по Патриарха спаси лулическата хигиена. Стотинки 20 за бройка. Хъх...
View Larger Map
петък, май 16, 2008
четвъртък, май 15, 2008
Защо не изтеглих парите си от ПИБ
Хареса ми коментарът на chep в money.bg:
Като един много малък вложител в ПИБ си направих следната сметка:
1. Фондът за гарантиране на влоговете в банките гарантира влогове до 40000 лева.
2. До 45 дни след отнемане на лиценза на банката се избира банка, която да ни върне паричките.
3. Следователно няма смисъл да си развалям депозита: дори и да се случи най-лошото (което никак не вярвам), бих загубил само малко лихви. Боя се, че депозитите ми не си заслужават притеснението. Обратно, ако си разваля депозита, лихвата се губи със сигурност. Въобще - малкият депозит сякаш е по добре да не се закача ей тъй, за всеки случай.
4. Следователно няма смисъл да си тегля и спестовната сметка: олихвява се годишно, и лихвата, отново, не си заслужава притесненията. Мисля, че психиатърът ми ще ме одръсти повече след 3 часа кибиц в клона, стиснал книжката си.
5. Следователно, няма защо да се кахъря и за картовата сметка - олихвява се месечно, през интернет банкирането мога да я прехвърля винаги. (то вече работи, бих казал - добре)
Хората са го казали: повече пот в ученето, по-малко пот по опашките. Ама кой да слуша.
Жалко за дребните вложители, които ще изгорят.
Като един много малък вложител в ПИБ си направих следната сметка:
1. Фондът за гарантиране на влоговете в банките гарантира влогове до 40000 лева.
2. До 45 дни след отнемане на лиценза на банката се избира банка, която да ни върне паричките.
3. Следователно няма смисъл да си развалям депозита: дори и да се случи най-лошото (което никак не вярвам), бих загубил само малко лихви. Боя се, че депозитите ми не си заслужават притеснението. Обратно, ако си разваля депозита, лихвата се губи със сигурност. Въобще - малкият депозит сякаш е по добре да не се закача ей тъй, за всеки случай.
4. Следователно няма смисъл да си тегля и спестовната сметка: олихвява се годишно, и лихвата, отново, не си заслужава притесненията. Мисля, че психиатърът ми ще ме одръсти повече след 3 часа кибиц в клона, стиснал книжката си.
5. Следователно, няма защо да се кахъря и за картовата сметка - олихвява се месечно, през интернет банкирането мога да я прехвърля винаги. (то вече работи, бих казал - добре)
Хората са го казали: повече пот в ученето, по-малко пот по опашките. Ама кой да слуша.
петък, май 09, 2008
Електронното банкиране на ПИБ
Покрай подмяната на системите в ПИБ видимо е лудница. Новото им електронно банкиране, изглежда, се рестартира по няколко пъти наден. Не разбирам само защо го смениха - старото също беше грозно.
Абе народът го е казал:
Абе народът го е казал:
Е@ан Киро не банкира.
Обратно на училище
MIT да си били публикували лекциите онлайн. Има и доста видео, за носталгирали по лекционната част на студентските си години.
Подозирам, че неизкушените в математиката и науките може и да са разочаровани. Все пак, препоръчвам на всички някоя лекцийка по диференциални уравнения. Хорозов беше по-готин де.
Подозирам, че неизкушените в математиката и науките може и да са разочаровани. Все пак, препоръчвам на всички някоя лекцийка по диференциални уравнения. Хорозов беше по-готин де.
вторник, май 06, 2008
Лула за подарък
Имах щастието да ми подарят лула - нещо за което съм мечтал и преди, и след като отказах цигарите. Конкретната лула се оказа изключително добро попадение, което успях да оцапам за ден-два. Реших да спиша за даруващи и дарувани едно кратко ръководство: начинаещите пушачи да съхранят добре дара, а подаряващите да даруват също толкова успешно.
Лулата е много повече хоби, отколкото порок. С цигари и пури е лесно: купуваш най-скъпото в рамките на бюджета, вържеш му панделка и "честито". С лулата е друго - има си пиниз при пълненето; поддръжката изисква любов и внимание, употребата - умереност и такт, подбора на тютюн - късмет и изследване. И така, моите съвети към подаряващия:
0. Потърсете съучастието на пушач-лулист. За рибки бихте питали акварист, за марки - филателист. Не разчитайте за лулата на продавачка.
1. Не се хвърляйте на нещо скъпо, голямо или екстравагантно. Камерата е добре да бъде нормално голяма, дървена (бриар). Алтернативите са или трудни за употреба, или за поддръжка, или и двете.
2. Ако бъде приета добре, лулата ще се превърне в част от интериора и аксесоарите на дарувания. Добре е, следователно, да се вписва добре. При дървена камера и черен мундщук, проблем при съвместимостта трудно ще изникне. Ковчежета и подобни са излишни, според мен. Все пак е добре в комплекта да има нещо на което да се положи лулата.
3. Филтър бих препоръчал горещо, особено за пушачи, бивши и настоящи. Филтърът позволява гълтане на дима и пречи на твърде агресивното вгорчаване на езика, така че пушачът няма да бъде наказан за цигарените си умения.
4. Лулата за начинаещ би трябвало да е покрита със защитен нагар. Ако такъв нагар отсъства, до натрупването му лулата се нуждае от специални грижи, с които начинаещият е по-добре да не се обременява.
5. Добре е да прибавите уред за лула и конци за почистване, при все че не е задължително. Лулата трябва да се почиства след всяка употреба. Разбира се, този масраф може да се остави и на дарувания. Ако бюджетът започне да изтънява, бих препроъчал само конците - първото почистване на огнището може да се извърши и с кибритена клечка.
6. Ако подаръкът е за рожден ден или сходно парти-събитие, добре е да вземете и тютюн - така даруваният ще може да изпуши една лула веднага. Да съветвам за тютююн не смея, но вижте отново точка 0. Все пак си позволявам да препоръчам английски (неароматизиран) бленд за бивш или насточщ пушач: гори по-лесно, но не чак толкова, че да счупи нормална дървена лула, а ароматът е вликолепен. Ароматизираните тютюни са една идея по-влажни и поддържането на огъня може да се окаже досада. Разбира се, ако получателят е хвалил шоколадови или ванилови пури - всичко е яно.
За непушач бих препоръчал нещо ароматизирано. Хората хвалят датски и холандски тютюни, а моят първи се случи Stanwell Classic, с аромат на синя слива.
Така приготвеният комплект се завива с много обич/симпатия/каквото-там и се подарява заедно с инструкцията за експлоатация от следващата публикация.
Лулата е много повече хоби, отколкото порок. С цигари и пури е лесно: купуваш най-скъпото в рамките на бюджета, вържеш му панделка и "честито". С лулата е друго - има си пиниз при пълненето; поддръжката изисква любов и внимание, употребата - умереност и такт, подбора на тютюн - късмет и изследване. И така, моите съвети към подаряващия:
0. Потърсете съучастието на пушач-лулист. За рибки бихте питали акварист, за марки - филателист. Не разчитайте за лулата на продавачка.
1. Не се хвърляйте на нещо скъпо, голямо или екстравагантно. Камерата е добре да бъде нормално голяма, дървена (бриар). Алтернативите са или трудни за употреба, или за поддръжка, или и двете.
2. Ако бъде приета добре, лулата ще се превърне в част от интериора и аксесоарите на дарувания. Добре е, следователно, да се вписва добре. При дървена камера и черен мундщук, проблем при съвместимостта трудно ще изникне. Ковчежета и подобни са излишни, според мен. Все пак е добре в комплекта да има нещо на което да се положи лулата.
3. Филтър бих препоръчал горещо, особено за пушачи, бивши и настоящи. Филтърът позволява гълтане на дима и пречи на твърде агресивното вгорчаване на езика, така че пушачът няма да бъде наказан за цигарените си умения.
4. Лулата за начинаещ би трябвало да е покрита със защитен нагар. Ако такъв нагар отсъства, до натрупването му лулата се нуждае от специални грижи, с които начинаещият е по-добре да не се обременява.
5. Добре е да прибавите уред за лула и конци за почистване, при все че не е задължително. Лулата трябва да се почиства след всяка употреба. Разбира се, този масраф може да се остави и на дарувания. Ако бюджетът започне да изтънява, бих препроъчал само конците - първото почистване на огнището може да се извърши и с кибритена клечка.
6. Ако подаръкът е за рожден ден или сходно парти-събитие, добре е да вземете и тютюн - така даруваният ще може да изпуши една лула веднага. Да съветвам за тютююн не смея, но вижте отново точка 0. Все пак си позволявам да препоръчам английски (неароматизиран) бленд за бивш или насточщ пушач: гори по-лесно, но не чак толкова, че да счупи нормална дървена лула, а ароматът е вликолепен. Ароматизираните тютюни са една идея по-влажни и поддържането на огъня може да се окаже досада. Разбира се, ако получателят е хвалил шоколадови или ванилови пури - всичко е яно.
За непушач бих препоръчал нещо ароматизирано. Хората хвалят датски и холандски тютюни, а моят първи се случи Stanwell Classic, с аромат на синя слива.
Така приготвеният комплект се завива с много обич/симпатия/каквото-там и се подарява заедно с инструкцията за експлоатация от следващата публикация.
сряда, април 23, 2008
Google Docs Offline
Може би сензационно нововъведение - документите в Google Docs вече могат да се редактират и без връзка с Интернет. Синхронизацията се извършва през инструмента Google Gears, първоначално разработена за офлайн достъпност на новини и блогове в Google Reader.
Употреба: насадената на село, захранена с пасторал и прясно овче мляко душа изведнъж изпитва голяма нужда да се облекчи писмено. На село, обаче, Интернет няма. Пука ти, на Google Docs Интернет вече не требе, отваряш си файлчето с откровенията и се облекчаваш. После, в офисния спек, синхронизираш написаното с онлайн версията.
Лоши новини: могат да се редактират само вече съществуващи текстови документи (т.е. ако душата ще се облекчава в таблична форма, или в нов документ - ще почака).
В този ред на мисли, furry goat повдига правдивия въпрос за какво ти е десктоп приложене, което няма почти никаква връзка с десктопа.
Употреба: насадената на село, захранена с пасторал и прясно овче мляко душа изведнъж изпитва голяма нужда да се облекчи писмено. На село, обаче, Интернет няма. Пука ти, на Google Docs Интернет вече не требе, отваряш си файлчето с откровенията и се облекчаваш. После, в офисния спек, синхронизираш написаното с онлайн версията.
Лоши новини: могат да се редактират само вече съществуващи текстови документи (т.е. ако душата ще се облекчава в таблична форма, или в нов документ - ще почака).
В този ред на мисли, furry goat повдига правдивия въпрос за какво ти е десктоп приложене, което няма почти никаква връзка с десктопа.
неделя, април 20, 2008
Хамбургер и личност
събота, април 12, 2008
Петков и бълагркият език
Георги Ангелов посочи странните приоритети на онлайн активистите: петицията за защита на българския език (В ЗАЩИТА НА Т. 4, ЧЛ. 16 ОТ ЗАКОНА ЗА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА: да се запази усвояването на книжовния български език като част от Държавните образователни изисквания) - 63 000 гласа. Петицията за оставка на министъра на вътрешните работи - 1000.
Да се надяваме, че след публикациите в днешния Капитал резултатът ще се промени.
Да се надяваме скоро да се появят аргументирани и подкрепени петиции за изричното упоменаване на математиката и физкултурата, наред с другите 20 неща, за които пустите му Държавни образователни изисквания се отнасят.
Да се надяваме също, че случайното съвпадение на скандала Т.4. ЧЛ. 16 от ЗНП и МВР е... случайно. Защото, аз да бях едно правителство, и срещу мен да зяпаха толкова, баш бих намерил някой забутан български и роден член, и бих го турил в устата на обществото.
Да се надяваме, че след публикациите в днешния Капитал резултатът ще се промени.
Да се надяваме скоро да се появят аргументирани и подкрепени петиции за изричното упоменаване на математиката и физкултурата, наред с другите 20 неща, за които пустите му Държавни образователни изисквания се отнасят.
Да се надяваме също, че случайното съвпадение на скандала Т.4. ЧЛ. 16 от ЗНП и МВР е... случайно. Защото, аз да бях едно правителство, и срещу мен да зяпаха толкова, баш бих намерил някой забутан български и роден член, и бих го турил в устата на обществото.
петък, март 07, 2008
четвъртък, февруари 14, 2008
Двоен празник
Честит втория Трифон за този месец.
На всички любители на жените и алкохола препоръчвам един свой преден пост.
Ол-Алко феновете цъкат долу:
На всички любители на жените и алкохола препоръчвам един свой преден пост.
Ол-Алко феновете цъкат долу:
понеделник, февруари 11, 2008
Милиардите на Велчев
Готин коментар (от fras):
Но ако тези загуби, както предлага автора, биха се дали като субсидии на БАН, БНТ и ВНР, то по-добре, че Велчев, Василев, Пл. Петров и царското синче са ги прибрали. Със сигурност са ги похарчили по-смислено.
събота, февруари 09, 2008
1941: Stalin and Hitler - Mart Laar
Март Лаар за Сталин и Хитлер::
"They both were criminals and murderers, both killed lot of people and burned books."
вторник, януари 29, 2008
SMS перверзия
GThing прави забавна сметка на цената на SMSa. Диво и варварско, оказва се, ценообразуването в прогнилия САЩ, дори в конкуренция с тримата ни юнаци.
Направих малко сметки с цените на моя мобилен доставчик. Интернет отсрамих с цена за хостинг, доколкото интернет-плановете на GB трансфер не са много актуални.
Каква е цената на 1000 песни, изпратени в SMSи? Много! Дори на хартия (буква за байт) излиза по-евтино:
Къде отиват парите? Предполагам, адски е скъпо да се бил-мендиджират парченца от 140 байта.
Направих малко сметки с цените на моя мобилен доставчик. Интернет отсрамих с цена за хостинг, доколкото интернет-плановете на GB трансфер не са много актуални.
Каква е цената на 1000 песни, изпратени в SMSи? Много! Дори на хартия (буква за байт) излиза по-евтино:
Къде отиват парите? Предполагам, адски е скъпо да се бил-мендиджират парченца от 140 байта.
понеделник, януари 28, 2008
Защо не раждат жените
Народната поетеса го е казала:
Другите причини: тук (търсете Славка Мицева).
Тока и храната, парното и водата
спъват младите двойки
да увеличават населението с бройки.
Другите причини: тук (търсете Славка Мицева).
Ах, летете ескадрони
Спомням си режима на тока през 80те. Кой чел - чел, кой писал - писал, когато дойдеше часа, целият блок притихваше. Чака.
Печката престава притихва, лампата изгасва. Съседът изпсува.
Режим.
Карах баща ми да рецитира. Любимото ми беше за ескадроните. В един брой на "Дъга" бях видял Митко Палаузов да го рецитира пред селянчетата, и много се бях зарибил. Струваше ми се подходящо за случая.
Революционно.
Нормално е днес да ни плашат с режим на тока. Не е нормално да са пак същите. Не е нормално да се плашим.
Трябва те да се плашат.
Печката престава притихва, лампата изгасва. Съседът изпсува.
Режим.
Карах баща ми да рецитира. Любимото ми беше за ескадроните. В един брой на "Дъга" бях видял Митко Палаузов да го рецитира пред селянчетата, и много се бях зарибил. Струваше ми се подходящо за случая.
Революционно.
Нормално е днес да ни плашат с режим на тока. Не е нормално да са пак същите. Не е нормално да се плашим.
Трябва те да се плашат.
понеделник, януари 21, 2008
Неприлично предложение
неделя, януари 20, 2008
Време за деца
По повод статия в съботния Капитал, Георги Ангелов се пита какъв всъщност е оптималния брой деца в семейството.
За мен отговорът е 0. Когато през 2002 година се разбра, че ще ставаме родители, реакцията беше обратнопропорционална на роднинската близост - кандидат-бабите бяха в шок, приятелите - честитяха с половин уста. "Деца раждат ли се на туй време", чудеха се, и с право. Баба Цвята, бъдещата пра-баба, се оказа едно прекрасно изключение, което само затвърди правилото.
В съгласие с общата теория, бъдещите градски баби ще да са виждали сериозен пад в шансовете на едничките си рожби да покрият нормативите на успеха: висше, докторат в чужбина, емиграция, пари. И се оказаха прави: децата са лукс.
За баба Цвята, детето е до голяма степен инвестиция. Петте деца на нейните родители са били работна сила, пенсионна застраховка, сметка, в която да внесат любов, сили и имот. Петте деца диверсифицират риска в биопортфейла, като подсигуряват добра възвращаемост дори в случай на дефолт на някоя от инвестициите. Доколкото само баба Цвята виждаше в децата реална стойност, само тук можем да говорим за (нетривиално) оптимален брой деца. Добрият баланс на на броя на гърла и работни ръце е бил единствена лично-финансова задача хилядолетия наред, и баба Цвята беше пряк наследник на най-успешните биосчетоводители. При почти постоянна околна среда, икономика и здравеопазване, за няколко поколения обществото би трябвало само да изработи един добър модел, удобен за всички. Една друга баба, баба Дучка, обичаше да казва "пет деца бяхме, лоша приказка не сме чули". Удобно съвпадение.
В Белия свят днес, децата са скъпи домашни любимци. Нищо чудно че озверяват като панелни котки: носят чехли и, евентуално вестник. Евентуално им раждаме второ - "да не е самичко". Отглеждащите 3 и повече дамгосваме като многодетни и ги гледаме като да са навъдили 10 котки в гарсониера.
В модерната биопортфейлна теория, обаче, диверсификацията е свръхдивесрификация. При детска смъртност измервана "на хиляда" и най ранообразни методи за съхраняване и разумно увеличение на спестяванията, проблемите с ликвидността и доходността на хоум-гроун човешки ресурс стават все по-тежки. Не се очаква децата да добавят стойност към семейството през първите към 20 години от живота си, а застрахователните компании благоразумно ни подсещат да се погрижим сами за старините си. Никой не ни е длъжен все пак. И ние не сме длъжни на никого. Така че децата най-добре да почакат с внуците, поне докато не са в състояние да се грижат сами за тях. Което и градските баби се опитаха да ни подскажат.
Оптималното решение на задачата "плодете се и се множете" за нас е и тривиалното: нула. Оттам нататък започват неоправданите разходи. Разбира се, повечето двойки все пак си раждат едно дете, след което благото на Първородния изисква непроизводително "плодене".
Тогава какво, ако държавата плаща за повече деца? Ами нищо: ако плаща малко, ползата ще бъде за тези, които биха се размножавали за пари. Братята роми бездруго успяват да печелят от потомството си добре (относително по-добре от нас), една умерена държавна помощ ще им бъде като 13та заплата.
Ако е много (ама наистина много), преразпределението чрез данъци би ударило така силно през ръцете младите родители, че решението за първо дете да стане още по-трудно. Времето съвсем няма да е за деца, а многодетни ще бъдат семействата с две.
За мен отговорът е 0. Когато през 2002 година се разбра, че ще ставаме родители, реакцията беше обратнопропорционална на роднинската близост - кандидат-бабите бяха в шок, приятелите - честитяха с половин уста. "Деца раждат ли се на туй време", чудеха се, и с право. Баба Цвята, бъдещата пра-баба, се оказа едно прекрасно изключение, което само затвърди правилото.
В съгласие с общата теория, бъдещите градски баби ще да са виждали сериозен пад в шансовете на едничките си рожби да покрият нормативите на успеха: висше, докторат в чужбина, емиграция, пари. И се оказаха прави: децата са лукс.
За баба Цвята, детето е до голяма степен инвестиция. Петте деца на нейните родители са били работна сила, пенсионна застраховка, сметка, в която да внесат любов, сили и имот. Петте деца диверсифицират риска в биопортфейла, като подсигуряват добра възвращаемост дори в случай на дефолт на някоя от инвестициите. Доколкото само баба Цвята виждаше в децата реална стойност, само тук можем да говорим за (нетривиално) оптимален брой деца. Добрият баланс на на броя на гърла и работни ръце е бил единствена лично-финансова задача хилядолетия наред, и баба Цвята беше пряк наследник на най-успешните биосчетоводители. При почти постоянна околна среда, икономика и здравеопазване, за няколко поколения обществото би трябвало само да изработи един добър модел, удобен за всички. Една друга баба, баба Дучка, обичаше да казва "пет деца бяхме, лоша приказка не сме чули". Удобно съвпадение.
В Белия свят днес, децата са скъпи домашни любимци. Нищо чудно че озверяват като панелни котки: носят чехли и, евентуално вестник. Евентуално им раждаме второ - "да не е самичко". Отглеждащите 3 и повече дамгосваме като многодетни и ги гледаме като да са навъдили 10 котки в гарсониера.
В модерната биопортфейлна теория, обаче, диверсификацията е свръхдивесрификация. При детска смъртност измервана "на хиляда" и най ранообразни методи за съхраняване и разумно увеличение на спестяванията, проблемите с ликвидността и доходността на хоум-гроун човешки ресурс стават все по-тежки. Не се очаква децата да добавят стойност към семейството през първите към 20 години от живота си, а застрахователните компании благоразумно ни подсещат да се погрижим сами за старините си. Никой не ни е длъжен все пак. И ние не сме длъжни на никого. Така че децата най-добре да почакат с внуците, поне докато не са в състояние да се грижат сами за тях. Което и градските баби се опитаха да ни подскажат.
Оптималното решение на задачата "плодете се и се множете" за нас е и тривиалното: нула. Оттам нататък започват неоправданите разходи. Разбира се, повечето двойки все пак си раждат едно дете, след което благото на Първородния изисква непроизводително "плодене".
Тогава какво, ако държавата плаща за повече деца? Ами нищо: ако плаща малко, ползата ще бъде за тези, които биха се размножавали за пари. Братята роми бездруго успяват да печелят от потомството си добре (относително по-добре от нас), една умерена държавна помощ ще им бъде като 13та заплата.
Ако е много (ама наистина много), преразпределението чрез данъци би ударило така силно през ръцете младите родители, че решението за първо дете да стане още по-трудно. Времето съвсем няма да е за деца, а многодетни ще бъдат семействата с две.
сряда, януари 09, 2008
Автотекстуалност
С лявото пръстче цъкваш копчето.
С дясното пръстче галиш клита.
И така докато свършиш.
(селектиране на текст с тачпад)
Как се калява алармата
... и слушаш как пищи. Отначало бавно, бавно,
ама като започне да пецка бързичко,
свършва бързо.
вторник, януари 08, 2008
Новинки в Google Docs
Сред новинките в Google docs бързам да похваля йерархичните папки. Досега папките (folders) си бяха едни олд скул етикети, доколкото не можеха да се влагат една в друга, но пък всеки документ можеше да се заведе към няколко папки. Сега, обаче, папките са си чиста проба Tag 3.0 - йерархични. Спомням си, че преди време имах нужда от точно такова нещо. Ако се сетя за какво - ще пиша.
Удобство за неуцелващите от раз (два, че и три) разположението на таблиците е възможността за влачене на колонки. Спасени сме...
Голямото разочарование е новия печатен диалог. Добрата новина е, че вече не е нужно да водим преговори с браузера за да отпечатаме някакъв документ. Лошата е, че новият фийчър не ни предлага нищо по-добро, освен, може би, бутон Print. Все така няма нито колонтитули (headers/footers), нито бележки (footnotes/endnotes).
А това, което ми липсва най-много са потребителски стилове. Нищо, до следващия ъпдейт.
Удобство за неуцелващите от раз (два, че и три) разположението на таблиците е възможността за влачене на колонки. Спасени сме...
Голямото разочарование е новия печатен диалог. Добрата новина е, че вече не е нужно да водим преговори с браузера за да отпечатаме някакъв документ. Лошата е, че новият фийчър не ни предлага нищо по-добро, освен, може би, бутон Print. Все така няма нито колонтитули (headers/footers), нито бележки (footnotes/endnotes).
А това, което ми липсва най-много са потребителски стилове. Нищо, до следващия ъпдейт.
неделя, януари 06, 2008
петък, януари 04, 2008
Японско домино
Коментиралите видеото се делят на два лагера: лавъри и хейтъри на саундтрака. Аз лично определено го харесвам. За по-незапонатите с японския: лайт-мотивът е "питагорасуичи", или питагоровият часовник.
Тези домина се оказват Руб Голдбъргови устройства - забавно сложни машини с прост или никакъв резултат.
Заинтересуваните биха намерили за забавни и законите на простотата.
сряда, януари 02, 2008
Притурка за случайна публикация в Blogger
Често откривам интересни публикации в каретата "Случаен пост" (Random post) по хорските блогове. Днес реших да си активирам random post widget в Blogger и открих, че такъв няма. Разбира се, в интернет пък има. Оригиналната версия не изписва името на случайната публикация, поради което се наложиха доработки. Ако искате случаен пост и за вашия блог, цъкнете бутончето Add to Blogger по-долу.
Текстът на притурката следва:
Текстът на притурката следва:
<div id="myLuckyPost"></div>
<script type="text/javascript">
var blogBase = 'http://cheffotest.blogspot.com';
function trim($t) {
$t = $t.replace(/^s+/, '').replace(/s+$/, '');
}
function fetchFeed($parameters, $hook) {
var script = document.createElement('script');
script.type = 'text/javascript';
script.src = blogBase + '/feeds/posts/summary?alt=json-in-script&'+$parameters+'&callback='+$hook;
document.getElementsByTagName('head')[0].appendChild(script);
}
function buildLinks(root){
var feed = root.feed;
if(!feed.entry[0]) {
return;
}
var entry = feed.entry[0];
a = document.createElement('a');
a.href = entry.link[0].href;
var innerHTML = feed.entry[0].title.$t;
if(!innerHTML || trim(innerHTML)=='') {
innerHTML = 'Untitled';
}
a.innerHTML = innerHTML;
document.getElementById('myLuckyPost').appendChild(a);
}
function feelingLucky(root){
var feed = root.feed;
var total = parseInt(feed.openSearch$totalResults.$t,10);
var luckyNumber = Math.floor(Math.random()*total);
luckyNumber++;
fetchFeed('start-index='+luckyNumber+'&max-results=1', 'buildLinks');
}
function initLucky(){
fetchFeed('max-results=0', 'feelingLucky');
}
initLucky();
</script>

