Свещен ИГОизъм

Чел-недочел, българският читател си избра "Под игото" за любим роман. Самият дядо Вазов явно е имал добро предчувствие още тогава, защото в Представлението прави доста точно предвиждане за съдбата и на романа, и на читателите му. За по-недосетливите си е казал в прав текст: мойте песни все ще се четат.

Съвпадение? Дали?

Народната любов към игото издигна на второ място и "Време разделно". На фашисткото иго дължим третия в класацията: 200 страници партизански импланти спасяват навремето "Тютюн", както и главата на автора му.

Вярно на вековните управленски традиции, МВР упорства да прекара "под индигото" електронната ни комуникацията. Откърмени в същите тези традиции, си мечтаем за европейско иго, но пусти европейци - егоисти. Не щат да се месят в наши работи. Нищо, добре че има московци.

Идат избори. Дано покрай радините вълнения за силна ръка (и още нещо) не вземем пак да си изберем "Под игото".