петък, август 03, 2007

Бойко Борисов - Програмист, Програмист

Един приятел прати това. Още: тук.

Ще си позволя да го обогатя:

private class BoikoBorissov extends God{}

На Java Бойко Борисов пише с множествено наследяване.

Веднъж (по времето на Java 1.0) ББ удари един клас наистина здраво. Резултатът оцеля в 1.1 като вътрешен клас.

Нишките на ББ се изпълняват в реално време. Дори да са няколко на един процесор.

ББ може да дели на 0. Целочислено.

ББ пише бекрайни цикли, които се изпълняват за няколко системни кванта време.

ББ скедулира системни кванти, достатъчни да извъртят един безкраен цикъл.

ББ не се притеснява да използва goto на Java. Притеснява се Java.

ББ може да кастне стойност към всеки тип. Само с поглед.

ББ не деплойва. Той вкарва с ритници.

ББ не дебъгва. Той създава ред и въздава справедливост.

С един удар ББ може да превърне Swing приложение във уеб приложение. При това, без да ползва .NET.

С още един удар, ББ може да накара едно SWT приложение да работи. Бързо.

Вместо компилатор, ББ ползва шестнадесетичен редактор (ШР).

Класовете, които ББ записва с ШР игнорират верифайъра.

Фразата "Ние ги ловиме, вие ги пускате" всъщност е била родена в задушевен Q&A разговор между ББ и Бил Гейтс. Не след дълго, последният загърбил Майкрософт и се захванал с благотворителност.

Година и нещо блог: ползата

Вече повече от година (не)пиша в този блог. Предполагам и че никой не го чете, но това са оправдания.

Истината е че ме мързи.

Когато седна да пиша, се замислям:
Ако съм имал теза, скоро се оказва, че някой друг я е написал.
Или не е съвсем вярна.
Или всъщност не си заслужава усилието.
Или даже не е смешно.

Блогът предпазва от празнословие. Ако те мързи.

Любя, тача и милея

Много се дразня от национално-нихилистичния мрън, с който е прието да се говори за рОдината. Един приятел планира утре да напусне същата, което прави неговия мрън още по-досаден.
Но нещата все така се извъртат, че той излиза прав.
За дълбокоомерзителния ни опит със софийските кръчми няма да разправям - друг път.
Но днес (петък), последен ден на българска земя, ни се случи следното.

Разбрал, че човек трябва да си прекъсне здравноосигурителните права, човекът реши да си ги прекъсне. Стая 3 в НАП на "6ти септември". А там: класика:
Дезориентирани гражданя
Неразбираеми шаблони
Безумни съкращения
Кашони с бумаги по целия коридор
Позатлъстели лелки насядали по кашоните
И прашасал киоск, който никога не е работил.

Човекът се редил два пъти, писнало му, и за третия ме взе за компания.

Стая 3 в НАП не даваше признаци на живот. Хората на опашката (били там и сутринта) си бяха на ти, а кашоните се бяха формовали от пухестите дупнини на лелите.

И това беше проблема.

"Ама моля Ви се, не сядайте по кашоните."
"Че сложете едни столове, от 3 чАса стоим тука"
"Че тука да не е за седене. Махнете се от кашоните Ви казах... наредили са ми се тука. А другите поделения - празни. Защо не отидете в Люлин, Младост. Там стоят колежките, нямат работа, пък вие тук ми се редите."
(Съдейки по скоростта на обработка на гражданите, колежките и тук нямаха работа, ама нейсе).
Самите кашони имаха дати от 2004 до 2006 г., и сигурно са били важни, защото когато се опитахме да извадим някакво четиво отвътре охраната дойде и почна да ги брани.

Как можем да отваряме кашоните!

И чудото стана.

Загрижено за кашоните чиновничество заизнася столове.
Събудено от врявата чиновничество почна да обслужва.
Петте души опашка пред нас се стопи за 15 мин, а след още 3 и моят човек биде обслужен също.

При пътуване/преместване в рамките на Европейския съюз не било необходимо да си прекъсваш правата.

Измислили са го.