Любя, тача и милея

Много се дразня от национално-нихилистичния мрън, с който е прието да се говори за рОдината. Един приятел планира утре да напусне същата, което прави неговия мрън още по-досаден.
Но нещата все така се извъртат, че той излиза прав.
За дълбокоомерзителния ни опит със софийските кръчми няма да разправям - друг път.
Но днес (петък), последен ден на българска земя, ни се случи следното.

Разбрал, че човек трябва да си прекъсне здравноосигурителните права, човекът реши да си ги прекъсне. Стая 3 в НАП на "6ти септември". А там: класика:
Дезориентирани гражданя
Неразбираеми шаблони
Безумни съкращения
Кашони с бумаги по целия коридор
Позатлъстели лелки насядали по кашоните
И прашасал киоск, който никога не е работил.

Човекът се редил два пъти, писнало му, и за третия ме взе за компания.

Стая 3 в НАП не даваше признаци на живот. Хората на опашката (били там и сутринта) си бяха на ти, а кашоните се бяха формовали от пухестите дупнини на лелите.

И това беше проблема.

"Ама моля Ви се, не сядайте по кашоните."
"Че сложете едни столове, от 3 чАса стоим тука"
"Че тука да не е за седене. Махнете се от кашоните Ви казах... наредили са ми се тука. А другите поделения - празни. Защо не отидете в Люлин, Младост. Там стоят колежките, нямат работа, пък вие тук ми се редите."
(Съдейки по скоростта на обработка на гражданите, колежките и тук нямаха работа, ама нейсе).
Самите кашони имаха дати от 2004 до 2006 г., и сигурно са били важни, защото когато се опитахме да извадим някакво четиво отвътре охраната дойде и почна да ги брани.

Как можем да отваряме кашоните!

И чудото стана.

Загрижено за кашоните чиновничество заизнася столове.
Събудено от врявата чиновничество почна да обслужва.
Петте души опашка пред нас се стопи за 15 мин, а след още 3 и моят човек биде обслужен също.

При пътуване/преместване в рамките на Европейския съюз не било необходимо да си прекъсваш правата.

Измислили са го.