GThing прави забавна сметка на цената на SMSa. Диво и варварско, оказва се, ценообразуването в прогнилия САЩ, дори в конкуренция с тримата ни юнаци.
Направих малко сметки с цените на моя мобилен доставчик. Интернет отсрамих с цена за хостинг, доколкото интернет-плановете на GB трансфер не са много актуални.
Каква е цената на 1000 песни, изпратени в SMSи? Много! Дори на хартия (буква за байт) излиза по-евтино:
Къде отиват парите? Предполагам, адски е скъпо да се бил-мендиджират парченца от 140 байта.
вторник, януари 29, 2008
SMS перверзия
Публикуван от
Cheffo
на
22:30
1 коментара
понеделник, януари 28, 2008
Защо не раждат жените
Народната поетеса го е казала:
Тока и храната, парното и водата
спъват младите двойки
да увеличават населението с бройки.
Другите причини: тук (търсете Славка Мицева).
Публикуван от
Cheffo
на
21:02
0
коментара
Етикети: петъчна лигня
Как на фронте
Или спомените на дядото спомените на дядото на Динко от Отечествената война.
Публикуван от
Cheffo
на
20:51
3
коментара
Етикети: хъх
Ах, летете ескадрони
Спомням си режима на тока през 80те. Кой чел - чел, кой писал - писал, когато дойдеше часа, целият блок притихваше. Чака.
Печката престава притихва, лампата изгасва. Съседът изпсува.
Режим.
Карах баща ми да рецитира. Любимото ми беше за ескадроните. В един брой на "Дъга" бях видял Митко Палаузов да го рецитира пред селянчетата, и много се бях зарибил. Струваше ми се подходящо за случая.
Революционно.
Нормално е днес да ни плашат с режим на тока. Не е нормално да са пак същите. Не е нормално да се плашим.
Трябва те да се плашат.
Публикуван от
Cheffo
на
00:58
0
коментара
Етикети: хъх
понеделник, януари 21, 2008
Неприлично предложение
Банкнота от 5 лева, с посвещение "Ти си много красива. Луд съм по тебе :)". Има и телефон, който съм ретуширал.
Публикуван от
Cheffo
на
19:00
2
коментара
Етикети: петъчна лигня
неделя, януари 20, 2008
Време за деца
По повод статия в съботния Капитал, Георги Ангелов се пита какъв всъщност е оптималния брой деца в семейството.
За мен отговорът е 0. Когато през 2002 година се разбра, че ще ставаме родители, реакцията беше обратнопропорционална на роднинската близост - кандидат-бабите бяха в шок, приятелите - честитяха с половин уста. "Деца раждат ли се на туй време", чудеха се, и с право. Баба Цвята, бъдещата пра-баба, се оказа едно прекрасно изключение, което само затвърди правилото.
В съгласие с общата теория, бъдещите градски баби ще да са виждали сериозен пад в шансовете на едничките си рожби да покрият нормативите на успеха: висше, докторат в чужбина, емиграция, пари. И се оказаха прави: децата са лукс.
За баба Цвята, детето е до голяма степен инвестиция. Петте деца на нейните родители са били работна сила, пенсионна застраховка, сметка, в която да внесат любов, сили и имот. Петте деца диверсифицират риска в биопортфейла, като подсигуряват добра възвращаемост дори в случай на дефолт на някоя от инвестициите. Доколкото само баба Цвята виждаше в децата реална стойност, само тук можем да говорим за (нетривиално) оптимален брой деца. Добрият баланс на на броя на гърла и работни ръце е бил единствена лично-финансова задача хилядолетия наред, и баба Цвята беше пряк наследник на най-успешните биосчетоводители. При почти постоянна околна среда, икономика и здравеопазване, за няколко поколения обществото би трябвало само да изработи един добър модел, удобен за всички. Една друга баба, баба Дучка, обичаше да казва "пет деца бяхме, лоша приказка не сме чули". Удобно съвпадение.
В Белия свят днес, децата са скъпи домашни любимци. Нищо чудно че озверяват като панелни котки: носят чехли и, евентуално вестник. Евентуално им раждаме второ - "да не е самичко". Отглеждащите 3 и повече дамгосваме като многодетни и ги гледаме като да са навъдили 10 котки в гарсониера.
В модерната биопортфейлна теория, обаче, диверсификацията е свръхдивесрификация. При детска смъртност измервана "на хиляда" и най ранообразни методи за съхраняване и разумно увеличение на спестяванията, проблемите с ликвидността и доходността на хоум-гроун човешки ресурс стават все по-тежки. Не се очаква децата да добавят стойност към семейството през първите към 20 години от живота си, а застрахователните компании благоразумно ни подсещат да се погрижим сами за старините си. Никой не ни е длъжен все пак. И ние не сме длъжни на никого. Така че децата най-добре да почакат с внуците, поне докато не са в състояние да се грижат сами за тях. Което и градските баби се опитаха да ни подскажат.
Оптималното решение на задачата "плодете се и се множете" за нас е и тривиалното: нула. Оттам нататък започват неоправданите разходи. Разбира се, повечето двойки все пак си раждат едно дете, след което благото на Първородния изисква непроизводително "плодене".
Тогава какво, ако държавата плаща за повече деца? Ами нищо: ако плаща малко, ползата ще бъде за тези, които биха се размножавали за пари. Братята роми бездруго успяват да печелят от потомството си добре (относително по-добре от нас), една умерена държавна помощ ще им бъде като 13та заплата.
Ако е много (ама наистина много), преразпределението чрез данъци би ударило така силно през ръцете младите родители, че решението за първо дете да стане още по-трудно. Времето съвсем няма да е за деца, а многодетни ще бъдат семействата с две.
Публикуван от
Cheffo
на
14:51
0
коментара
Етикети: хъх
сряда, януари 09, 2008
Автотекстуалност
С лявото пръстче цъкваш копчето.
С дясното пръстче галиш клита.
И така докато свършиш.
(селектиране на текст с тачпад)
Публикуван от
Cheffo
на
20:35
0
коментара
Етикети: еротехника, петъчна лигня
Как се калява алармата
... и слушаш как пищи. Отначало бавно, бавно,
ама като започне да пецка бързичко,
свършва бързо.
Публикуван от
Cheffo
на
20:30
0
коментара
Етикети: еротехника, петъчна лигня
вторник, януари 08, 2008
Новинки в Google Docs
Сред новинките в Google docs бързам да похваля йерархичните папки. Досега папките (folders) си бяха едни олд скул етикети, доколкото не можеха да се влагат една в друга, но пък всеки документ можеше да се заведе към няколко папки. Сега, обаче, папките са си чиста проба Tag 3.0 - йерархични. Спомням си, че преди време имах нужда от точно такова нещо. Ако се сетя за какво - ще пиша.
Удобство за неуцелващите от раз (два, че и три) разположението на таблиците е възможността за влачене на колонки. Спасени сме...
Голямото разочарование е новия печатен диалог. Добрата новина е, че вече не е нужно да водим преговори с браузера за да отпечатаме някакъв документ. Лошата е, че новият фийчър не ни предлага нищо по-добро, освен, може би, бутон Print. Все така няма нито колонтитули (headers/footers), нито бележки (footnotes/endnotes).
А това, което ми липсва най-много са потребителски стилове. Нищо, до следващия ъпдейт.
Публикуван от
Cheffo
на
21:21
0
коментара
неделя, януари 06, 2008
Защо тъгува плюшеното мече
Изяж се, Илойшъс
Завиждам на блога на...
Завиждам на хората, водещи лични дневници, които никой никога не вижда.
Публикуван от
Cheffo
на
13:44
0
коментара
Етикети: хъх
петък, януари 04, 2008
Японско домино
Коментиралите видеото се делят на два лагера: лавъри и хейтъри на саундтрака. Аз лично определено го харесвам. За по-незапонатите с японския: лайт-мотивът е "питагорасуичи", или питагоровият часовник.
Тези домина се оказват Руб Голдбъргови устройства - забавно сложни машини с прост или никакъв резултат.
Заинтересуваните биха намерили за забавни и законите на простотата.
Публикуван от
Cheffo
на
23:22
0
коментара
Етикети: хъх
сряда, януари 02, 2008
Притурка за случайна публикация в Blogger
Често откривам интересни публикации в каретата "Случаен пост" (Random post) по хорските блогове. Днес реших да си активирам random post widget в Blogger и открих, че такъв няма. Разбира се, в интернет пък има. Оригиналната версия не изписва името на случайната публикация, поради което се наложиха доработки. Ако искате случаен пост и за вашия блог, цъкнете бутончето Add to Blogger по-долу.
Текстът на притурката следва:
<div id="myLuckyPost"></div>
<script type="text/javascript">
var blogBase = 'http://cheffotest.blogspot.com';
function trim($t) {
$t = $t.replace(/^s+/, '').replace(/s+$/, '');
}
function fetchFeed($parameters, $hook) {
var script = document.createElement('script');
script.type = 'text/javascript';
script.src = blogBase + '/feeds/posts/summary?alt=json-in-script&'+$parameters+'&callback='+$hook;
document.getElementsByTagName('head')[0].appendChild(script);
}
function buildLinks(root){
var feed = root.feed;
if(!feed.entry[0]) {
return;
}
var entry = feed.entry[0];
a = document.createElement('a');
a.href = entry.link[0].href;
var innerHTML = feed.entry[0].title.$t;
if(!innerHTML || trim(innerHTML)=='') {
innerHTML = 'Untitled';
}
a.innerHTML = innerHTML;
document.getElementById('myLuckyPost').appendChild(a);
}
function feelingLucky(root){
var feed = root.feed;
var total = parseInt(feed.openSearch$totalResults.$t,10);
var luckyNumber = Math.floor(Math.random()*total);
luckyNumber++;
fetchFeed('start-index='+luckyNumber+'&max-results=1', 'buildLinks');
}
function initLucky(){
fetchFeed('max-results=0', 'feelingLucky');
}
initLucky();
</script>
Публикуван от
Cheffo
на
21:32
1 коментара
Етикети: google