Ах, летете ескадрони

Спомням си режима на тока през 80те. Кой чел - чел, кой писал - писал, когато дойдеше часа, целият блок притихваше. Чака.

Печката престава притихва, лампата изгасва. Съседът изпсува.

Режим.

Карах баща ми да рецитира. Любимото ми беше за ескадроните. В един брой на "Дъга" бях видял Митко Палаузов да го рецитира пред селянчетата, и много се бях зарибил. Струваше ми се подходящо за случая.

Революционно.

Нормално е днес да ни плашат с режим на тока. Не е нормално да са пак същите. Не е нормално да се плашим.

Трябва те да се плашат.

Неприлично предложение

Банкнота от 5 лева, с посвещение "Ти си много красива. Луд съм по тебе :)". Има и телефон, който съм ретуширал.

Време за деца

По повод статия в съботния Капитал, Георги Ангелов се пита какъв всъщност е оптималния брой деца в семейството.

За мен отговорът е 0. Когато през 2002 година се разбра, че ще ставаме родители, реакцията беше обратнопропорционална на роднинската близост - кандидат-бабите бяха в шок, приятелите - честитяха с половин уста. "Деца раждат ли се на туй време", чудеха се, и с право. Баба Цвята, бъдещата пра-баба, се оказа едно прекрасно изключение, което само затвърди правилото.

В съгласие с общата теория, бъдещите градски баби ще да са виждали сериозен пад в шансовете на едничките си рожби да покрият нормативите на успеха: висше, докторат в чужбина, емиграция, пари. И се оказаха прави: децата са лукс.

За баба Цвята, детето е до голяма степен инвестиция. Петте деца на нейните родители са били работна сила, пенсионна застраховка, сметка, в която да внесат любов, сили и имот. Петте деца диверсифицират риска в биопортфейла, като подсигуряват добра възвращаемост дори в случай на дефолт на някоя от инвестициите. Доколкото само баба Цвята виждаше в децата реална стойност, само тук можем да говорим за (нетривиално) оптимален брой деца. Добрият баланс на на броя на гърла и работни ръце е бил единствена лично-финансова задача хилядолетия наред, и баба Цвята беше пряк наследник на най-успешните биосчетоводители. При почти постоянна околна среда, икономика и здравеопазване, за няколко поколения обществото би трябвало само да изработи един добър модел, удобен за всички. Една друга баба, баба Дучка, обичаше да казва "пет деца бяхме, лоша приказка не сме чули". Удобно съвпадение.

В Белия свят днес, децата са скъпи домашни любимци. Нищо чудно че озверяват като панелни котки: носят чехли и, евентуално вестник. Евентуално им раждаме второ - "да не е самичко". Отглеждащите 3 и повече дамгосваме като многодетни и ги гледаме като да са навъдили 10 котки в гарсониера.

В модерната биопортфейлна теория, обаче, диверсификацията е свръхдивесрификация. При детска смъртност измервана "на хиляда" и най ранообразни методи за съхраняване и разумно увеличение на спестяванията, проблемите с ликвидността и доходността на хоум-гроун човешки ресурс стават все по-тежки. Не се очаква децата да добавят стойност към семейството през първите към 20 години от живота си, а застрахователните компании благоразумно ни подсещат да се погрижим сами за старините си. Никой не ни е длъжен все пак. И ние не сме длъжни на никого. Така че децата най-добре да почакат с внуците, поне докато не са в състояние да се грижат сами за тях. Което и градските баби се опитаха да ни подскажат.

Оптималното решение на задачата "плодете се и се множете" за нас е и тривиалното: нула. Оттам нататък започват неоправданите разходи. Разбира се, повечето двойки все пак си раждат едно дете, след което благото на Първородния изисква непроизводително "плодене".

Тогава какво, ако държавата плаща за повече деца? Ами нищо: ако плаща малко, ползата ще бъде за тези, които биха се размножавали за пари. Братята роми бездруго успяват да печелят от потомството си добре (относително по-добре от нас), една умерена държавна помощ ще им бъде като 13та заплата.
Ако е много (ама наистина много), преразпределението чрез данъци би ударило така силно през ръцете младите родители, че решението за първо дете да стане още по-трудно. Времето съвсем няма да е за деца, а многодетни ще бъдат семействата с две.

Автотекстуалност

С лявото пръстче цъкваш копчето.
С дясното пръстче галиш клита.
И така докато свършиш.

(селектиране на текст с тачпад)

Как се калява алармата

... и слушаш как пищи. Отначало бавно, бавно,
ама като започне да пецка бързичко,
свършва бързо.

Новинки в Google Docs

Сред новинките в Google docs бързам да похваля йерархичните папки. Досега папките (folders) си бяха едни олд скул етикети, доколкото не можеха да се влагат една в друга, но пък всеки документ можеше да се заведе към няколко папки. Сега, обаче, папките са си чиста проба Tag 3.0 - йерархични. Спомням си, че преди време имах нужда от точно такова нещо. Ако се сетя за какво - ще пиша.

Удобство за неуцелващите от раз (два, че и три) разположението на таблиците е възможността за влачене на колонки. Спасени сме...

Голямото разочарование е новия печатен диалог. Добрата новина е, че вече не е нужно да водим преговори с браузера за да отпечатаме някакъв документ. Лошата е, че новият фийчър не ни предлага нищо по-добро, освен, може би, бутон Print. Все така няма нито колонтитули (headers/footers), нито бележки (footnotes/endnotes).

А това, което ми липсва най-много са потребителски стилове. Нищо, до следващия ъпдейт.

Защо тъгува плюшеното мече

Изяж се, Илойшъс

Завиждам на блога на...
Завиждам на хората, водещи лични дневници, които никой никога не вижда.

Японско домино

Коментиралите видеото се делят на два лагера: лавъри и хейтъри на саундтрака. Аз лично определено го харесвам. За по-незапонатите с японския: лайт-мотивът е "питагорасуичи", или питагоровият часовник.
Тези домина се оказват Руб Голдбъргови устройства - забавно сложни машини с прост или никакъв резултат.

Заинтересуваните биха намерили за забавни и законите на простотата.

Притурка за случайна публикация в Blogger

Често откривам интересни публикации в каретата "Случаен пост" (Random post) по хорските блогове. Днес реших да си активирам random post widget в Blogger и открих, че такъв няма. Разбира се, в интернет пък има. Оригиналната версия не изписва името на случайната публикация, поради което се наложиха доработки. Ако искате случаен пост и за вашия блог, цъкнете бутончето Add to Blogger по-долу.

Текстът на притурката следва:

<div id="myLuckyPost"></div> 
<script type="text/javascript"> 
var blogBase = 'http://cheffotest.blogspot.com';

function trim($t) {
 $t = $t.replace(/^s+/, '').replace(/s+$/, '');
}

function fetchFeed($parameters, $hook) {
    var script = document.createElement('script');
    script.type = 'text/javascript';
    script.src = blogBase + '/feeds/posts/summary?alt=json-in-script&'+$parameters+'&callback='+$hook;
    document.getElementsByTagName('head')[0].appendChild(script);
}

function buildLinks(root){
 var feed = root.feed; 
 if(!feed.entry[0]) {
  return;
 }
 var entry = feed.entry[0];
 a = document.createElement('a'); 
 a.href = entry.link[0].href; 
 var innerHTML = feed.entry[0].title.$t;
 if(!innerHTML || trim(innerHTML)=='') {
  innerHTML = 'Untitled';
 }
 a.innerHTML = innerHTML; 
 document.getElementById('myLuckyPost').appendChild(a); 
}

function feelingLucky(root){ 
 var feed = root.feed; 
 var total = parseInt(feed.openSearch$totalResults.$t,10); 
 var luckyNumber = Math.floor(Math.random()*total);
 luckyNumber++; 
 fetchFeed('start-index='+luckyNumber+'&max-results=1', 'buildLinks');
} 

function initLucky(){
 fetchFeed('max-results=0', 'feelingLucky');
}
initLucky();
</script>

RAID 0 баници (дуалистчен вариант)

Имаме си две елхи тази година, и като останаха кори за още една баница, най-естественото нещо беше да си завъртим още една. Топологията ще бъде RAID 0, като втората баница е изпълнена с квазигреховни късмети от рода на ядене и пиене, гости от бъдещето, джанабетлик и прочее.

Коледен матриархат

На опашка за питки:

- Тук жени не трябва да чакат. Всяка жена да си замеси една питка.
- Хехе, Вие за какво чакате, жени нямате ли си?
- За хляб чакам, жените вкъщи вече омесиха питките.
- Ееее, у вас е патриархат, но у нас е матриархат.
- Ами, то и у нас е матриархат, но поне питки правят.

Ден последен

Ден последен

18 - час преломен
18 - терминален час
Време е чиновникът свободен
Да надигне своя глас.

Гинка нещо да прошуши,
Да се разкикоти Спас
С ентусиазъм предпенсионен
Да отикаме
последния
работен час.

Препиканото Евро

Ето как доларът препика единната валута, по дни и часове:

В началото на миналия петък се запрята на 1.4650, като до края на седмичната търговия успява да напишка нивото 1.4400. Азиатската сесия се събужда опръскана, оттръсква се до 1.4450 и остава да се отече до 1.4350, след което търговията се разлива по цимента между 1.4370 и 1.4330.

В чартовете

Google предлага бърз, прост и лесен начин за създаване на графики: Google Chart API. Може да се тества директно от браузер, а от масовия му потребител се очаква само да поназнайва HTML.

Например:


Признавам, играчка е докато се нацели правилният размер. Един съвет за ползващите кирилица: в началото на URLто поставете некирилската информация (данни, размер, тип на чарта), а след това кирилската (етикети и заглавие).

Нерезите

... или рядкото щастие на българския провинциален ъндърграунд.

Нердоскоп

Хич не обичам нердовете, и от тях си патя. Подложих се на малък тест, и пак нещо не ми достигна:

Портфейл от взаимни фондове в OpenOffice

Вече описах електронна таблица в Google Spreadsheets, с която може да се проследи един непретенциозен портфейл от български взаимни фондове. Избраната платформа позволява бърз и удобен онлайн достъп до портфейла, но извличането на данни беше малко неудобно, дори за познаващите XPath.

Прилагам същия портфейл, реализиран в OpenOffice. Въведените фондове и суми са примерни; примерният портфейл не е съвет за покупка или продажба.

В OpenOffice създавам лист Данни, избирам функцията Връзка към външни данни; въвеждам адреса на страницата с взаимни фондове на investor.bg, и избирам HTML__table_data.

Въведените данни изглеждат така:

(наложи ми се да настроя числата в клетките да се покават до 4 знака след десетичната точка).

Сега в листа Портфейл използвам функция VLOOKUP за намиране на подходяща цена на обратно изкупуване:

Блоготворителност с Google Docs

Измежду продуктите на Google, най-малко харесвам Blogger. Редактирането е досада, няма таблици, цветове и стилове се правят само през HTML, а в момента страницата за редактиране дори не се изобразява добре на Firefox в Ubuntu 7.04.

За късмет, може да се публикува в Blogger, (а също в WordPress, Livejournal и други) блогове, и през Google Docs. За целта:

1. Настройваме Google Docs с адреса на нашия блог. С Blogger има уловка: при въвеждане на потребителско име, трябва да не се въвежда @gmail.
   
2. Пишем си някакъв документ.
3. Публикуваме с Publish.

Публикуваният документ е достъпен за нови редакции както в Google Docs, така и в Blogger. Промените, извършени от Google Docs могат да се пре-публикуват. За съжаление, редакциите през Blogger не се връщат автоматично в Google Docs.

Сега - лошите новини.

Естествено е човек да си избере запазване на заглавието на документа (ако се поддържа). Противоестествено е, обаче, че Google Docs не съумява да пренесе заглавието в Blogger.

Според документацията, за маркиране на публикацията с тагове от Blogger, е необходимо да документът да е поставен в папки, именувани като таговете. Например, създал съм си папки google и бюротика и поставям документа Блоготворителност с Google Docs в тях. Уви, досега не съм услял наистина да изнеса тагове, а преглед на помощните форуми подсказва, че далеч не съм единствен.

В сравнение с Blogger, Google Docs предлага един малко по-функционален и доста по-удобен текстов редактор. Публикуване на документ в Blogger е възможно с три кликвания на мишката и ако преноса на заглавие и етикети от Docs към Blogger работеха, Google Docs щяха да са моята предпочитана блоготворителна платформа.

Samsung SCX-4200 и Ubuntu

Short abstract in English is available at the end of the post.
Притиснат между нуждата от евтино и лазерно печатане/сканиране/копиране от една страна, и пролетарско финансиране, от друга, закупих си многофункционално офис устройство Samsung SCX-4200. Два месеца и 300 страници все още съм доволен:

• изключително компактни размери - побира се в едно ъгълче на секцията;
• добра надеждност - нито едно намачкано листче, засега;
• добра скорост - 30 страници излизат за по-малко от две минути, макар за първата да се чака повечко;
• тава от 250 листа просто не свършва;
• стартовата касета още печата;
• и това - под 300 лева и с 2 години гаранция.

Ако съм имал проблем - било е с Ubuntu.

Още от кутията хората си казват: работи под Linux. В ръководството си са малко по-конкретни -

• Redhat 7.1 and above
• Linux Mandrake 8.0 and above
• SuSE 7.1 and above
• Caldera OpenLinux 3.1 and above
• Turbo Linux 7.0 and above
• Slackware 8.1 and above

Доколкото нито Debian, нито Ubuntu 7.04 - the Feisty Fawn - released in April 2007 се броят, не е изненада, че и дискът с драйверите не щя да тръгне:

cheffo@cheffo:/media/cdrom/Linux# ./install.sh
bash: ./install.sh: /bin/sh: bad interpreter: Permission denied

До диска прибегнах след като иначе разпознатия принтер отказа да отпечата каквото и да било, а xsane - дори да разпознае някакъв скенер.

Google беше умерен оптимист по въпроса: проблеми са имали всички, някои бяха се справили, а другите им благодаряха за съветите. Уви, съветите хич не ми помогнаха.

Това, което проработи за мен беше визита на драйверната страница на модела, изтегляне на актуална версия 2.00.97, и нейното инсталиране. Под Windows това би било и първото, което бих пробвал, но важното е, че сега си печатам тестови страници и си ги сканирам.

Resume in English:
The printer and scanner just started working on Ubuntu 7.10 after I installed the last version 2.00.97of the Linux drivers from Samsung's site. And, yes, this is very useful and compact device, which I recommend to my collegues whenever they start thinking about affordable printing at home. My only complaint for now is that this thing is a little noisier than I would like.

Google Docs на български

Google Docs вече е достъпен и на български език. Настройката е достъпна от Settings>Language, и е погребана сред още 38 езика, между украински и хинди.

Колкото и да не разбирам българските потребителски интерфесйси, смятам, че така в България Google Docs са в най-лесния за усвояване офис пакет с базови функции.